Август е месец, който в България традиционно се свързва с

Един французин на път: Североизточна България – една история с море, резервати, редки птици, кулинарни изкушения и село – столица на пъпеша

Август е месец, който в България обичайно се свързва с море и отмора. Решавам да се приобщя към традицията. Избирам Северното Черноморие и запитвам мой прочут от региона какво забавно мога да видя там с изключение на плаж и талази. „ Ще видиш енергийното минало и енергийното бъдеще “, изненадва ме отговорът. Няколко дни по-късно разбирам какво има поради.

Пътувам на север от Варна, набелязал съм половин дузина места за посещаване в търсене на композиция от море и хладина. Районът е мощно прохладен и броят на издигнатите ветрогенератори е впечатляващ – настрана ситуирани или цели „ ферми “. Това, допускам, е бъдещето на енергетиката, което имаше поради моят прочут. Гарнирано е с съвременни стадиони за голф. По-късно, в региона на Тюленово, ще попада на голям брой остарели варели за събиране на петрол и на към момента настоящи сонди. Това, допускам, е енергийното минало.

Природно-археологически резерват Калиакра

Първото от набелязаните забавни места в тази част на България е Калиакра – полуостров, навлизащ на два километра в Черно море. Живописните крайбрежни скали доближават височина 70 м и поради наличието на желязо в тях са оцветени в разнообразни нюанси на алено и оранжево. Вълните са издълбали в подножието им пещери и ниши, до които може да се стигне единствено откъм морето. Покрай носа могат да бъдат видяни корморани, а от време на време и плуващи делфини. Заради своята естествена защитеност от високите скали и разположение във вътрешността в морето, мястото е стратегическо. През IV в. прочие Хр. тук се намира селището Тиризис, наречено по този начин поради името на локалното тракийско племе тиризи. По римско време са били издигнати тръбопровод, баня, крепостни стени, някои от които са съхранени и до през днешния ден. Разцветът на Калиакра е през XIV в., когато тя е била столица на Добруджанското деспотство.

Според легендата, след завладяването на крепостта от турците, 40 български девойки сплитат косите си на обща плитка и се хвърлят от стръмните скали, с цел да запазят достойнството си.

Първата от тях се е казвала Калиакра и по тази причина носът е наречен по този метод.

Днес 687 хектара от региона са природно-археологически резерват. Той е единственият в България, който включва морска акватория, както и камениста степ.

Че мястото е стратегическото, е видно и в този момент. Част от носа е военна зона с стеснен достъп. Освен това виждам, че са ситуирани още метеорологична станция, музей, параклис, ресторант. На няколко места виждам особени уреди, инсталирани в скалите. Служели за премерване придвижванията на земните маси, изяснява ми Владимир Плешков от музея към комплекса. И добавя, че тук, дружно с Кресненското дефиле, са най-земетръсните региони на България.

Съвсем покрай носа се намира скътан дребен залив с плаж – Болата. Температурата се повишава с внезапен ритъм

и вземам решение да се разхладя в морските води. Заливът и плажът са дребни, само че доста симпатични, водата е чиста, пясъкът тънък, гали ходилата.

Усещам апетит и се сещам, че минавайки през с. Българево бях видял табела за ресторант за охлюви. Заведението е впечатляващо, съчетава плантация – може да видите градината с охлюви – и ресторант навън във френски жанр, в който всеки подробност наподобява на мястото си.

Награждавам се с охлювена салата натюр и охлюви по бургундски. Минавайки през центъра на с. Българево слушам музика и виждам виещо се пред читалището хоро. Включвам се на драго сърце, макар скромните си умения. На излизане от селото си закупувам пъпеши – оферират се всеобщо, а продавачката ме твърди, че селото е българската столица на пъпеша.

Археологически резерват Яйлата

Продължавам към идващия археологически резерват – Яйлата. Намира се на приморска тераса до село Камен бряг, издигната на 60 метра над морето.
Тук може да бъде забелязан цялостен „ пещерен град “ – повече от 100 пещери, населявани от V хилядолетие пр.Хр. В региона има некрополи, остатъци от ранновизантийска цитадела, тракийско светилище, жертвени камъни, винарна. През Средновековието пещерите са били употребявани и като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, каменни икони, кръстове.

Мястото е намерено и обхождането му в юлските горещини би трябвало да се прави рационално – целесъобразни са шапка, слънцезащитен крем, шише вода. Такова е и намиращото се малко по на север, тъкмо до с. Камен бряг, скалисто плато. На него

всяка година на 1 юли запалянковци посрещат изгрева

с именитата ария July morning на британската рок тайфа Uriah Heep. От 2004 година да 2019 година вокалистът на групата Джон Лоутън извършва песента онлайн до Камен бряг за всички посетители на „ Джулая “, който поражда като хипи празник през 80-те години.

След гибелта на Лоутън през 2021 година на скалистото плато до Камен бряг е повдигнат негов монумент. По предпочитание на рок звездата прахът му е разпилян на това място. „ Джон обичаше България и я приемаше за своя втора татковина “, написа на паметната плоча.

Паметникът на музиканта е тъкмо до „ Огънчето “ – непрекъснато пламнал огън, подхранван от газ, приближаващ по железна тръба с дребен дебит. Това е именито място, привличащо радостни компании, изключително вечер. Когато си потеглям, се разминавам с двама англоговорящи младежи на колела и с китари, които, виждам в огледалото за назад виждане, се настаняват към Огънчето. Задават се и два кемпера с регистрация от Англия. Дали не идват, с цел да отдадат респект на Джон Лоутън?

Тюленово

Следващата ми спирка е Тюленово, малко село до морския бряг, което също е ситуирано до стръмни отвесни скали. Името си получава от тюлените монаси, които са обитавали тези води в предишното.
Според една от историите, разказвана от локалните, през 30-те години на предишния век румънската кралица Мария, която живеела в Двореца в Балчик, освобождава двойка тюлени. Те стигат до тукашните крайбрежия и мястото се оказва уместно за тях поради подводните пещери, прибоят и ветровете в региона. Двойката дава начало на цяла колония. Счита се, че последните открити остатъци от тюлен духовник са от 1978 година

Днес най-голямата забележителност на селото е Арката – сходно на мост скално образувание, свързващо брега с скала в морето. Изваяна от разрушителната мощ на водата и вятъра, тя е обичан обект за професионалните фотографи и феновете на смарт телефон фотографията. Хотелът, в който се настанявам, е напълно близо и колкото и пъти да погледна в тази посока виждам, че към нея кипи снимачна активност.

Досами Арката, в морето, се издига скала, наречена „ Самотника “. Тя е обичано място на рисковите катерачи.

Тези, които се изкачат по нея, нормално оставят някакъв предмет като доказателство за достижението си.

В Тюленово няма плажове и като цяло регионът е подобаващ за тези, които търсят естествената хубост, спокойствието и усамотението, а не разкош и шумни занимания. Празникът на селото е на 31 май – на тази дата през 1951 година е намерено първото находище на петрол в България.

Езерата край Шабла и Дуранкулак

По пътя към Дуранкулак се отклонявам до Шабленския фар. При всичките условности на класациите, този претендира да е най-старият, най-високият и най-северният в България.

Набързо преглеждам и прилежащото рибарско населено място. Импровизираното му „ градоустройство “, къщичките, уличките, дворчетата и оградите заслужават цяла обособена тематика. Колоритът на мястото и неговите жители ме изкушава да остана тук най-малко ден, само че нямам задоволително време, оставям го за идващ път.

На север от фара са ситуирани три водни обекта – Шабленска тузла, Шабленско и Езерецко езера. Те са предпазени територии, поради значимото им значение за прелетните птици по

един от двата най-значими направления за миграция на дивите птици в Европа – Via Pontica.

Повече от 250 типа птици припознават езерата като собствен втори летен дом, употребявайки ги за отмора и хранене. Тук може да се видят лебеди, патици и голям брой гъски, които идват от родните си места в Сибир. В студени зими цялата международна популация на красивата червеногуша гъска, която е заплашен от изгубване тип, зимува в езерата по Северното Черноморие.

Шабленско езеро в действителност се състои от два прилежащи лимана – Шабленско и Езерецко езеро, свързани между тях с неестествен канал и отделени от морето с пясъчни дюни. Откритите водни площи са обилни по мярка, а заобикалящите ги тръстики са главното местообитание на птиците в региона. Езерото се зарежда най-вече от подземни води, а огромна част от него е в рамките на държавна резиденция.

Пътувайки на север, вземам решение да хвана черен път от къмпинг „ Крапец “ посока къмпинг „ Космос “ край Дуранкулак. Движа се паралелно на морския бряг, на метри от него. Тук е царството на дивото къмпингуване. Някои от „ биваците “ са скромни – палатка и два чифта обувки пред нея. Други включват свръхлуксозни кемпери, слънчеви панели и доста други екстри.

Но повече ме впечатлява друго – тук одухотворявам това, което бях чувал нееднократно. На север от Шабла плажовете са фантазия за търсачите на по-близки връзка с природата и морето – безкрайни, необятни и диви.

В ранния следобяд стигам до Дуранкулашкото езеро, което също е плитък лиман, обособен от морето с пясъчна коса. В него има два острова. Едноименният археологически комплекс е от международно значение, само че ми се коства, че като че ли в България занапред ще бъде оценен и разпространяван като туристическа дестинация.

Основните забавни места в комплекса са селищната могила от каменно-медната ера, къснонеолитното населено място от землянки и праисторическият некропол. Разкопките са разкрили осем културни пласта. Долните два от тях принадлежат на носителите на последните две етапи от развиването на просвета Хаманджия, а над тях следват четири хоризонта на просвета Варна. Проучванията демонстрират, че това място, от време на време наричано Българската Троя, е населявано повече от 6 000 години.

За комплекса можем да кажем няколко пъти „ най “, изяснява ми въодушевено Даниела Колева от Зеления учебен център в гр. Шабла. Тук е намерено най-старото обработено злато в света – от към 6500 година прочие Хр., т.е. по-старо и от Варненското, въпреки по-малко известно от него. Тук са и най-старите каменни градежи в Европа и най-големият праисторически некропол в света с 1204 гроба. Открито е и светилище на тракийската Велика богиня-майка Кибела, построено навътре в карстова пещерна ниша.

Биосферен резерват „ Сребърна “

Посещението на езерата по Северното Черноморие и информацията, която чета за тяхната значимост за прелетните типове, внезапно повишава интереса ми по тематиката. Решавам да посетя и Биосферен резерват „ Сребърна “. Той се намира край село Сребърна, на 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от река Дунав.

Преди това се отклонявам до мидена плантация наоколо до Каварна, където се любувам на вкусни блюда от пресни миди. По принцип заобикалям да хапвам морска храна надалеч от морето, само че тук терзанията не важат. Менюто предлага миди във всевъзможни разновидности – от супи до десерти. Бързо чувствам, че спекулирам с количествата храна. Опитвам да успокоя съвестта си – върша го в името на познавателната дегустация, а не на чревоугодничеството.

Два часа по-късно идвам в с. Сребърна. Биосферният резерват обгръща едноименното езеро и покрайнините му.

Той е един от единствено двата естествени обекта в България, включени в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО (другият е Национален парк „ Пирин “).

Езерото е сладководно и е обвързвано с канал с река Дунав, през който от време на време навлиза вода. Това служи за естествената замяна на водата в Сребърна и изнасяне на придънната кал. Езерото е надълбоко сред 1 и 3 метра и постоянно се заблатява.

Районът е богат на растителни и скотски типове и е прочут най-много с птиците си и по-специално с къдроглавите пеликани – заплашен от изгубване тип. За тях има построени специфични платформи за гнездене. Срещат се още диви гъски, неми лебеди, белооки потапници. Резерватът е единственото място в България, в което гнезди огромната бяла чапла.

В комплекса има природонаучен музей с експозиция от препарирани птици от типовете, които населяват езерото. Разположението на музея е чудесно и край него се разкрива панорама както към езерото, по този начин и към неговите жители. Около водната повърхност и тръстиките е построена екопътека, която обхождам отчасти.

Научавам, че тази година размножителният интервал на пеликаните е почнал прекомерно рано и поради следващо захлаждане и заледяване на повърхността на езерото чакали са се добрали до яйцата в гнездата на плаващите платформи. Впоследствие пеликаните съумели да отгледат потомство при идващото загнездване.

Освен в Сребърна колонии от къдроглавите симпатяги в България има и на остров Персин (Белене) и в предпазена околност Калимок-Бръшлен наоколо до Тутракан.

Пеликаните гнездят в тези предпазени територии, където се усещат в сигурност, само че постоянно се хранят на румънска територия, където обичайно има огромни рибовъдни стопанства.

Вечерта, до момента в който съм пред преносимия компютър, интернет платформите към този момент са актуализирали моя профил и ми демонстрират неща свързани с птици и резервати. Попадам на обява, в която се твърди, че България е топ туристическа дестинация за наблюдаване на птици.

Само преди три дни щях да погледна с подигравка на това изказване. Сега съм подготвен да се подпиша под него.

dnevnik.bg